Световният ден на Земята ни припомня: има скрити герои в природата, които си струва да опазим
В сърцето на Родопите природата споделя най-увлекателните си истории
На 22 април означаваме Световния Ден на Земята – миг за размисъл, отговорност и дейности в интерес на планетата, която назоваваме наш дом. Но до момента в който постоянно обръщаме внимание на огромните екологични проблеми, от време на време забравяме за тези скрити, уязвими екосистеми, които играят основна роля за климатичния баланс и биологичното многообразие. Една от тях са торфищата – естествени „ гъби “ за въглерод, извор на живот и леговище за редки типове.
Точно такова място са Чаирските езера в Родопите – територия с неповторима природа, където торфищата не просто съществуват, а поддържат цялостен микросвят от застрашени и редки типове. В поддръжка на тяхното запазване и възобновяване, DEVIN и Българска фондация Биоразнообразие сплотяват старания в плана „ Чаирски езера – капсули биоразнообразие в Родопите “.
Тук, в едно от дребното останали високопланински торфища в България, природата споделя вълнуващи истории на красиви и редки типове флора и фауна, които си коства да бъдат опазени за бъдещите генерации.
Сърна (Capreolus capreolus) - най-дребните представители на семейство еленови в България, неповторими със своята прелест и плашливост. Сърните се придвижват безшумно, съвсем тихо, и разчитат на извънредно добре развитото си зрение и слух, с цел да се предпазят от хищници. Те населяват периферията на горите край торфищата, където намират скривалище и храна. Уязвими са както от климатичните промени, по този начин и от човешка интервенция – всяка загуба на хaбитат значи загуба на сигурност.
Водните кончета – въздушни акробати и хищници, които населяват влажните зони като знаци за тяхното здраве. От откритите 13 типа край Чаирските езера, някои са включени в описите със застрашени типове, защото зависят напълно от чистотата на водата и влажната среда. Всяко водно конче минава през удивителна промяна – от водна ларва до ефирно творение, което като че ли не допира земята.
Кръглолистната росянка (Drosera rotundifolia) – едно от най-редките и очарователни растения в България. За да оцелее в бедната на хранителни субстанции среда на торфищата, тази дребна хубавица е развила тактика, почтена за научна фантастика – тя се храни с инсекти. С помощта на лепкави власинки по листата си, тя улавя своите жертви и ги разгражда, с цел да набави нужните за съществуването си хранителни субстанции.
Дъждовникът (Salamandra salamandra) – тайнствено земноводно, което се демонстрира единствено след изобилен дъжд, когато въздухът е мокър, а земята – хладна. Черно тяло с блестящо жълти петна – естествен сигнал „ внимание, токсичен “. При опасност отделя вещество, което го прави неприветлив за хищници. Дъждовникът е сензитивен към замърсяване и изсъхване на местообитанията – по тази причина е значим знак за здравето на торфищата.
Бързолетите (Apus apus) – едни от най-забележителните птици, които като че ли са основани, с цел да населяват небето. Те прекарват съвсем целия си живот във въздуха – ядат, пият, спят и даже се чифтосват в полет. Могат да останат във въздуха без да кацат цели 10 месеца. Намират храна – дребни инсекти – над откритите пространства към Чаирските езера, а съществуването им демонстрира, че екосистемата е жива и уравновесена.
Петльово перо (блатен гладиол) – изтънчено диво цвете, което пораства в покрайнините на торфищата и влажните ливади. Със своите пурпурни цветове, то - освен радва очите, само че е и част от комплицираната пъзелна екосистема. То зависи от обичайното пасищно отглеждане на животни – несъразмерното или незадоволително пашуване могат да го изтласкат от естествената сцена. Присъствието му е белег за непокътнати, скъпи естествени местообитания.
Проектът на DEVIN и БФБ цели да направи освен това от това просто да покаже тези жители – той работи за опазването и възобновяване на техния дом. Това включва мониторинг, научни проучвания, работа с локалните общности и просветителни начинания, които въодушевяват повече хора да станат пазители на природата.
Чаирските езера са живи капсули на биоразнообразие, само че и нежни, застрашени системи. Опазването им значи не просто грижа за типовете, а принос към световната битка против климатичните промени. Торфищата задържат големи количества въглерод и играят значима роля за контролиране на водния баланс.
В Деня на Земята си коства да си спомним, че огромните промени стартират от дребни, само че целенасочени дейности. А от време на време – и от капка вода в едно езеро, прикрито в сърцето на Родопите.
*публикация
